Становище на Фондация БИОСЕЛЕНА
по проект на Регламент на Европейския парламент и на Съвета на Европа относно растения, получени чрез някои нови геномни техники и храни и фуражи, произведени от тях и за изменение на Регламент (ЕС) 2017/625.
Уважаеми г-н Министър,
Биологичното земеделие в България има сравнително кратка история. Първата наредба за биологично производство беше издадена от министерството на земеделието през 1999 г. по настояване и с активно участие на български неправителствени организации. През същата година български био организации бяха приети за членове на Международната организация движениятa за биологично земеделие IFOAM Organics International. През 2002 г. беше учредена европейска група на Международната федерация – IFOAM Organics Europe.
Всички политики в областта на биологичното земеделие, както и политики, касаещи и потенциално застрашаващи биологичното производство обсъждаме в работни групи с нашите партньори от европейската федерация.
Предложенията на ЕК за промени в регулацията на ГМО и въвеждането на термина „нови геномни техники – НГТ“ е във фокуса на ИФОАМ от 2017 година, като федерацията и ние като активни членове от отделните държави – членки участваме във формирането на становища и преговори с ЕК по темата.
На цитираният в писмото дискусионен форум по темата НГТ, организиран от МЗХ на 19 септември 2023 г. ние не сме били поканени, а за националната конференция, организирана на 26 октомври 2023 г. от Асоциацията на семенарската индустрия в България научихме след събитието от репортажите в медиите.
Биологичното движение има ясна и последователна позиция по темата ГМО от неговото официално създаване през 1972 г. Последната резолюция на IFOAM Organics Europe беше изработена с нашето участие и приета през м. юни 2023 г., затова и нашата позиция е същата:
Резолюция на европейското движение за биологични храни и земеделие, приета на Общото събрание на IFOAM Organics Europe на 21.06.2023 г.
Европейското движение за биологично земеделие потвърждава отново позицията си, че процесът на биологично производство трябва да остане свободен от генетично модифицирани организми (ГМО) в бъдеще, включително ГМО, получени чрез нови генни техники (НГТ). Биологичните животновъди, фермери, преработватели, сертифициращи организации, търговци и търговци на дребно настояват да се запази свободата им на избор да останат свободни от ГМО. За тази цел принципът на етикетиране и проследяване, заложен в действащото законодателство, който позволява идентифицирането на ГМО по цялата верига на доставки, трябва да се запази и да се прилага за всички НГТ.
Генното инженерство се използва за узаконяване на патенти за семена и животни. Освобождаването на генетичен материал защитен с патент, от проследяване би изложило всички оператори във веригата за доставка на храни на значителна правна несигурност по отношение на това какво могат или не могат да правят с растенията и животните, с които работят, поради опасения за нарушаване на патенти. Увеличаващият се брой патенти за специфични признаци и генетичен материал е заплаха за иновативния европейски модел на селекция, който разчита на по-леки форми на права на интелектуална собственост, позволяващи разпространението на генетичен материал. Това би довело до вредна концентрация и корпоративен контрол в сектора на семепроизводството, свързани с бизнес модели от химическата промишленост.
Европейската зелена сделка, стратегията „От фермата до трапезата“ и стратегиите на ЕС за биоразнообразието основателно поставят биологичното земеделие в основата на прехода към устойчиви хранителни системи, като целта е да се увеличи европейската земеделска земя, заета с биологично производство до 25%. Това е добре дошло и необходимо признание за ползите от биологичното земеделие за околната среда, за по-малката зависимост на земеделските стопани от производствени ресурси и за устойчивите хранителни доставки за нашето общество.
Движението за биологично земеделие категорично осъжда атаките срещу стратегията „От фермата до трапезата“ и подвеждащите твърдения, че намаляването на употребата на синтетични пестициди и възстановяването на природата няма да позволят на Европа да гарантира продоволствената си сигурност. С интелигентни промени в земеползването и агроекологични иновации, съчетани с промяна в начина на хранене и видовете производство, европейските земеделски производители могат да произвеждат достатъчно храна, като същевременно опазват природните ресурси.
Здравословната околна среда с процъфтяваща флора и фауна над и вътре в почвата е едно от най-ценните блага на човечеството и е в основата на нашата хранителна система. Ние сме нейните бенефициенти, натоварени с отговорното управление на природата. Това включва и прилагането на принципа на предпазливостта, както и на принципа на грижата, здравето, екологията и справедливостта, вкоренени в холистичните агроекологични подходи.
За да станат хранителните ни системи наистина устойчиви, трябва да се откажем от краткосрочните решения, изискващи много ресурси, които включват насърчаване на специфични технологии с недоказани ползи и потенциални нежелани ефекти и рискове. Генетичното инженерство с неговите все още празни обещания за устойчивост показва тесен и краткосрочен поглед върху сложните предизвикателства на хранителните системи. Фокусът върху конкретни гени или признаци не отчита значението на взаимодействията между културите с околната среда и геофизичните им свойства, включително здравето на почвата, и симбиотичните отношения с други видове. Това разбиране за селскостопанските системи не е видът иновация, от която Европа се нуждае толкова отчаяно в условията на различни екологични предизвикателства.
Напротив, биологичното земеделие постоянно осигурява устойчиви агроекологични системи, като отчита сложността на взаимодействията в природата. Биологичното земеделие има доказани ползи за биоразнообразието, смекчаването на последиците от изменението на климата, хуманното отношение към животните и много други екологични и социални предизвикателства. В продължение на десетилетия движението за биологично земеделие е основен двигател на основаните на природата регенеративни системи за агроекологични иновации. ЕС има водеща позиция в целия свят в развитието на биологична хранителна система с политики, позволяващи конкурентни практики за биологични и свободни от ГМО фуражи и храни. Следването на пътя на страните износителки на ГМО би означавало загуба на тази водеща позиция в областта на биологичното производство и агроекологичните иновации.
Биологичните оператори искат да продължат да изпълняват ангажимента си към потребителите да гарантират производствен процес, свободен от ГМО. Потребителите все още са скептични по отношение на ползите от новите ГМО и с право. Потенциалното дерегулиране на някои НГТ би застрашило доверието на потребителите в целостта на веригата за доставка на биологични храни, а отнемането на правото на потребителите на информация относно използването на НГТ би подкопало доверието в процеса на вземане на решения в ЕС.
Движението за биологично земеделие изразява сериозна загриженост относно потенциалното освобождаване от правната рамка на ЕС за ГМО на така наречените „конвенционални“ НГТ култури (НГТ категория 1) , което би ги освободило от изискването за идентификация и проследяване. Това де факто, от правна гледна точка би позволило използването на тези НГТ в биологичното производство, без да се осигурят правни и технически средства за идентифициране на тези продукти. Това представлява заплаха за правото и свободата на земеделие без тези техники и за целостта на биологичните продукти.
Важно е да се отбележи, че тежкото бреме на осигуряването на производство, свободно от ГМО, не трябва да пада върху операторите, които не желаят да използват НГТ, тъй като това би затруднило значително развитието на биологичното земеделие в Европейския съюз.
Политиките на Европейския съюз следва да се съсредоточат върху устойчивата агроекология със системно разбиране за устойчивост. Обещанията за очакваните ползи от НГТ не оправдават отслабването на успешния принцип на предпазливост на ЕС и на стандартите на ЕС за опазване на околната среда и за избор на земеделските стопани и потребителите.
Затова движението за биологично производство призовава за поддържане на система за идентификация и проследяване, така че биологичните и конвенционалните оператори да имат правото и свободата да продължат да произвеждат без ГМО по цялата верига на доставки.